Читалищeто в Козаревец отбеляза кръгла годишнина
04.11.2019
В Деня на народните будители читалищни дейци и гости се събраха за тържествено честване в културния храм на село Козаревец, за да почетат първооснователите и всички работили през столетната история личности за духовно възмогване. 120 години навърши от създаването си читалищната светиня в село Козаревец – „Земеделец-1899”.
С празничен юбилеен концерт в две вечери козаревчани отбелязаха 120-тата годишнина от създаването на читалището, като в Деня на народните будители - на 1 ноември се проведе тържествено събрание и концерт с участието на самодейните състави към читалището, а на следващия ден под наслов „Помниш ли…” се състоя срещата на самодейци, читалищни деятели, спомоществователи.
Много гости приюти красивия салон на 120-летното читалище, които поднесоха на съвременните будители и творци на културата своите подаръци и приветствия. Ръководството, в лицето на настоящия председател Тодор Тодоров отличи с комплексни награди всички любителски колективи, а на срещата на спомените бяха връчени юбилейни значки и благодарствени грамоти на всички самодейци и партньори през годините.
С презентация бе представена една малка част от огромната и подробна летописна одисея на културната светиня. Духа и искрата се раждат в далечната 1897 и нейният пламък гори и до днес. Читалищната дейност започва в стая на старото училище, когато през 1897 година блесва светлина, отваря се завеса и магията, наречена театър, поема своя път на развитие в Козаревец. Още преди да се учреди читалище, театралната самодейност в селото е факт и така с драмата „Иванко, убиецът на Асеня” е поставено началото. Две години по-късно е основано и читалището. 53-ма жители от село Козаревец, предимно градинари, по покана на местни учители, се събират в помещение на училището и разглеждат въпроса за нуждата от читалище и така е дадено и името на културната светиня „Земеделец”. През 1899 година е основана и първата библиотека в селото с библиотечен фонд от 80 книги, дарени от козаревчени. През 2011, в партньорство с Община Лясковец читалището печели място в голямото семейство на Глобалните библиотеки, оборудва се зала за потребители с компютри и мултифункционално устройство, свободен интернет достъп, копирни и печатни услуги и 12 500 регистрирани библиотечни единици.
Пламъкът запалват и разгарят във времето стотици имена, сред които първият - Даскал Никола, секретар-касиер на читалището, библиотекар, заместник-председател и председател, както и Иван Банков, Христо Минчев-Хаджията, Никола Богданов, с огромни заслуги за построяване на новата читалищна сграда, неговият брат Петър Богданов, продължил строежа на сградата и имал честта да я открие, както и имената на всички председатели, допринесли за развитието на културния разцвет в селото - Малин Дончев, Дочка Русанова, Калчо Иванов, Илия Дечев, Борислав Дончев, Петьо Колев, Парашкев Парашкевов, Тодор Тодоров. През 1965година е създаден местен духов оркестър, изграден от самородни таланти. През 1986г. певческото любителско изкуство е възобновено. Сформира се певческа група „Младост”, ръководена от Иванка Павлова, а от 2012г. се именува „Авлига” и неин ръководител е Аспарух Костов, а завоюваните награди са един приз, 2 лауреатство, 16 златни, 9 сребърни, 4 бронзови медала, награди на организатори, дипломи и грамоти, както и 14 индивидуални отличия. Солисти за периода от 2004 до днес са Анка Смилкова, Дешка Миланова, Игнат Вълчев, Недка Стефанова, Милка Милушева, Дочка Габровска. Сред пожълтелите страници на читалищната история намира своето място и танцовата самодейност. Първият танцов концерт е изнесен през 1949. В по-късен етап се оформя и група за автентичен фолклор, с отговорник по онова време е Тодор Йорданов. Днешните негови последователи са Танцов фолклорен клуб, с ръководител Ивайло Добрев. 12 любители разучават автентични хора от различни фолклорни области и само за две години имат завиден брой медали от участия - 3 втори места и няколко грамоти. Със средства от целево дарение през 2018г. са закупени туники с фолклорни елементи. Функциониращата при читалището коледарска група с изявите си пък е осигурила средствата, необходими за 17 пълни комплекти костюми и коледарския реквизит. Вече 12 години коледуването е част от културния календар и е възобновено по идея на Парашкев Парашкевов.
С основаването на читалището през 1899г. любителското театрално изкуство намира своята естествена среда. Изиграни на сцената на старото читалище са десетки постановки. От 12 години постановчик и ръководител на театралната трупа е актрисата Стефка Петрова. Под ръководството на Петър Петров през 1975г. съставът подготвя „Когато гръм удари”, пиесата донесла най-много приходи на читалището.Играна на сцените на три общини в два театрални сезона. Високи отличия и гордост за историята на самодейният ни театър носи през 1978г. пиесата „Рожден ден” с режисьор Илия Димитров. Под чиято режисура са повечето пиеси до 2005г. Следват „Криворазбраната цивилизация”, „Клопка”, „Чичовци”, „Вражалец”, „Боряна”, „Свекърва”, „Големонов” отличени с 5 сребърни, 4 бронзови, 1 златен медал и 7 поощрителни награди. Под ръководството на Стефка Петрова са реализирани на сцена пиесите „Просяшко приключение”, „Михал”, „Българи от старо време”, „Милионерът” „Торба-хитрости”, „Събота , неделя , понеделник”, „Службогонци”, „Боряна”, „Годеж”, „Женско царство”, „Госпожа Министрешата”, донесли им 6 Специални награди на кметове, 2 първи награди за спектакъл, една втора и една трета награда за спектакъл, Награда за спектакъл на името на Северина Гьорова, награда за жанров избор. Индивидуалните отличия за актьорско майсторство са шест първи награди за най-добра женска и за най-добра поддържаща мъжка роля, първа награда за най-добра млада актриса и 19 Дипломи за актьорско майсторство. Отличията идват от участия на Националните прегледи в Кортен, Драганово, Нова Загора, Самоков, Лом, Хисаря. Участията на тези национални форуми, са след предварителна селекция на съставите, а козаревският се нарежда сред 20-те най-добри от цяла България. Извън граница съставът има участие по покана на Дружеството на банатските българи в Румъния. В настоящия момент трупата носи името „Парашкев Парашкевов” и в нея участват 15 самодейци на възраст от 20 до 60-годишни. В летописните страници на читалището ежегодно присъстват характерни за козаревчани фолклорни инициативи, които се превръщат в общоселски празници и които читалището реализира в партньорство с кметството, клуба на пенсионера, конярското дружество и детската градина - Бабин ден, конкурс за най-добро домашно вино, Тодоровден, Ден на кокошата чорба, Ергенска Вартолоомеева сватба, юбилейни чествания, тематични празници и др. От осем години към читалището функционира и Лятна детска творческа работилница, включваща занимания по квилинг, рисуване, драматизации, кулинария, четения, занаяти и др. Всичко това нямаше да бъде възможно, без една инициатива започнала в 60-те години на 20 век – изграждането на новата читалищна сграда. Тя е построена и открита на 10 юни 1972 година. Дан за това имат всички козаревчани с над 1500 трудови дни. През 2010 г. по идея на Парашкев Парашкевов и с огромната подкрепа на Общинското ръководство, в лицето на д-р Ивелина Гецова, читалището придобива нов облик по проект „Обновяване и модернизация на читалищна сграда” и в момента то е едно от най-модерните читалища в региона. След ремонта, продължил една година, козаревчани използват една модерна и многофункционална сграда с обновен вътрешен облик, нова отоплителна инсталация, оборудвана сцена, зали за репетиции и др. Със спечелен проект предстои и облагородяване на парка и тротоарните площи. Читалището ежегодно печели и Допълваща субсидия към Министерство на културата по защитени проекти.
Днес читалището в Козаревец не е само културна институция, а и място за информация, наука, образование, средище на знанието и пазител на българщината, място за изява на самодейни таланти, истинско духовно огнище.
